Business Profit Consult | С каква цел, човек учи?
2453
post-template-default,single,single-post,postid-2453,single-format-standard,ajax_fade,page_not_loaded,,no_animation_on_touch,qode_grid_1300,qode-theme-ver-17.2,qode-theme-bridge,wpb-js-composer js-comp-ver-5.6,vc_responsive,elementor-default,elementor-kit-2427

С каква цел, човек учи?

С каква цел, човек учи?

by Bobby Minkova

Въпреки факта, че нашето общество, в настоящия момент, обръща голямо внимание на образованието, изненадващо е да осъзнаем, че никога не е имало истинска технология на обучение или истинска образователна технология. Звучи невероятно, но имаме основание за това. Имаме  училищна  технология, но тя има много малко общо с  образованието . 

Състои се от система, според която трябва да ходиш на училище 12 години, като преди това си бил в детска градина и задължителната ПРЕДучилищна група. Системата е така направена, че ти се дават едни задължителни знания и те тестват по шестобална система, но това е далеч от идеята за обучителна технология изобщо. Имено поради липсата на такава технология хората трудно постигат целите си. Да знаеш как да учиш е изключително важно за  всеки човек .

Желанието да се знае е първата малка портичка, която трябва да бъде отворена, за да започне да учи човек, според Рон Хъбард.  Ако този елемент отсъства, получавате образователна система, основана на дословно запаметяване на материала и в крайна сметка тази система няма да предостави никакви знания. Получавате възпитаници, които могат като папагали да повтарят фактите, но които наистина няма да разберат изучавания материал и които няма да могат да го приложат по никакъв начин.

И така, с каква цел човек се учи? Докато не изясните това, не можете да осмислите обучението.

  • Някои хора учат, за да получат диплома, защото системата го изисква. Това е т.н  формално образование. Човек, който е  образован, е изучавал материята в продължение на много години, но все още не знае нищо за  приложението на тези знания. А човек с  практическо обучение, просто прави нещата, като сам в процеса на работа е достигнал до резултат.
  • Мотивацията за учене и необходимостта да приложим веднага поетите знания, са съществената разлика между  академичното  и  практическото  обучение. Твърдя го от личен опит. Завърших първото си висше образование веднага след средното и е неоспорим факт, че не практикувам по специалността.

Колко според вас българи, учат нещо (вкл. платено), което никога няма да работят?

В търсене на работа, която да задоволява морално и материално личността осъзнах, че имам нужда от работещи знания и така започнах да търся варианти за самообучение и неформално образование. Тук човек може да се подхлъзне и да попадне на ниско качествени продукти, но всеки опит бил той и негативен е полезен по пътя. Именно в стремежа да опазят и поддържат ниво, се стандартизират обучителните програми, но това отнема много от тяхната способност да подкрепят учащите.  Впоследствие на „зряла” възраст, взех решение, да се върна на академичната скамейка и записах специалност в университет, за която в него момент вярвах, че е подходяща и най-близко до това което вече работех. Защо ли? Защото при мен практиката беше изпреварила теорията отдавна.

  • Вече имах нужда да систематизирам знанията, които бяха усвоени на терен. Разликата в начина по който се отнасях към целия учебен процес и начина по който го правеха „абитуриентите“ беше като от две разлчни вселени. След първия семестър младите колеги, вече питаха дали ще присъствам на лекциите, защото било по интересно. Да, и преподавателите се чувстваха добре, защото имаха студент задаващ въпроси и проявяваш интерес към материала, който преподаваха. А аз исках да знам, за да мога веднага да го приложа в работното си ежедневие и това ми даваше обратна връзка за комуникация с преподавателите, които всъщност са теоретици, а аз се явявах практик.

Затова някои хора не успяват да приложат знанията си на практика след дипломирането си.

Би било много по-добре, ако човек, гледайки някои учебник, вместо да мисли:  „Колко ще получа на изпита?“ , да се зададе въпроса:  “Къде мога да приложа този материал?”  или  “Как мога да приложа това в практиката?” В този случай човек ще може да извлече много по-голяма полза от това, което изучава, и ще може наистина да приложи знанията си на практика.Това означава ли, че настоящата образователна система е на доизживяване, защото не изпълнява основната функция и замисъл с който е създадена?

Кой трябва да промени това?

Кой обира в момента луфта между академията и бизнеса?

  • В някой държави, университетите се делят на т.н. „класически“ , които създават академични кадри и на „приложни“, тези които създават кадри за бизнеса. В процеса на обучението студентите работят в групи, пресъздавайки реален работен екип с всички радости и тревоги от екипната работа. Създават реални проекти за реални клиенти. Така стават практици.
  • Към момента в нашата образователна система, няма индикации да се подготвят кадри за бизнеса. Явно нямаме нужда. Или това го прави неформалното образование. Това стана и причината за създаването на компанията Business Profit Consult. Да променим начина по който бизнеса прави бизнес, помагайки на собствениците на микро, малък и среден бизнес, да постигат поставените финансови цели и да предлагат качествени продукти и услуги.
  • Вярваме, че най-ценния ресурс на една компания е човешкия капитал, с който разполага, затова създаваме т.н. tailor made обучения и програми, използвайки модерна система за диагностика на корпоративната среда. Повече за форматите на работа тук:

За написването на статията са изплзвани външни източници: Рон Хъбард,